Алкална диета: ползи за здравето и външния вид

Алкална диета: ползи за здравето и външния вид

Алкално – киселинният баланс (рН баланс) е есенциален за поддържането на здравето и хомеостаза в организма. рН нивата имат директно въздействие върху клетъчната функция, а от там и върху всички витални органи и системи. Въпреки че алкално – киселинният баланс на кръвта трудно може да бъде повлиян от диетата, храните, които консумираме бързо могат да променят рН на урината. Редица проучвания доказват, че дори малко отклонение от оптималната рН норма може да окаже драматичен ефект върху здравето на кожата и цялото тяло. Събраните данни показват, че повишената киселинност може да провокира развитие на редица неблагоприятни състояния и дори да увеличи риска от карциноми.

В хода на изследванията учените са открили, че диетата е един факторите, които оказват пряк ефект върху рН баланса. Според наличната информация консумацията на т.нар. алкални или алкализиращи храни помага за поддържане на вътрешната хомеостаза посредством регулация на алкално – киселинния баланс. За съжаление в модерната диета преобладават храни, които провокират формиране на киселинни метаболитни отпадъци. Това са остатъчни вещества след преработката на хранителните вещества, които трябва да се изхвърлят чрез урината и фекалиите. Акумулирането на тези отпадни вещества понижава рН на урината и по този начин влошава външния вид и здравето. За възстановяване на баланса, специалистите препоръчват спазване на алкална диета, която се асоциира в множество здравни ползи.

Ролята на рН върху различни органи и системи

рН в човешкото тяло може да варира значително в различните органи и системи.

Стомашно – чревен тракт

Стомахът се откроява с най – висока киселинност (рН от 1,35 до 3,5), тъй като там се секретират различни киселини необходими за разграждане на храната и неутрализирани на попадналите с нея патогенни микроорганизми. В същото време рН на тъканния слой, разположен непосредствено след епитела на стомашната мукоза е неутрален. Това предотвратява нараняването на чревната лигавица. Нарушаването на алкално – киселинния баланс в стомашно – чревния тракт се асоциира с развитие на язви и други храносмилателни нарушения.

Кожа

Кожата също е относително киселинна, с рН между 4 и 6,5. Това е необходимо, за да може да изпълнява правилно бариерната си функция, предпазвайки тялото от болестотворни микроорганизми и различни неблагоприятни фактори на околната среда. Интересното е, че се наблюдава плавно покачване на рН на кожата отвън навътре.

рН на урината

рН на урината варира в зависимост от различни ендогенни фактори и под въздействие на храната, която сме консумирали. Тъй като бъбреците са основният регулаторен орган за алкално – киселинния баланс, те са натоварени със задачата да неутрализират акумулираните в организма киселинни метаболити. Точно затова повишеният прием на киселинни храни води до покачване на рН на урината. Известно е, че системното претоварване на бъбреците с киселинни метаболити може да доведе до формиране на пикочно – киселинни камъни. Това затруднява бъбречната дейност и затруднява екскрецията на метаболитни отпадъци. В дългосрочен план се наблюдава алкално – киселинен дисбаланс и влошаване на здравословното състояние.

Опорно – двигателна система

Освен че осигуряват на тялото структурна опора и мобилност, придават му форма и предпазват вътрешните органи, костите изпълняват ролята на минерален склад. В хода на костния метаболизъм една част от съдържащите се в костната тъкан минерали се освобождават, допринасяйки за поддържане на хомеостаза в организма. Това се осъществява чрез процес, наречен костна резорбция. Резорбцията на костна тъкан се медиира от костни клетки, наречени остекласти, които отговарят за разграждането на костите.

Според множество проучвания продължителното повишаване на рН нивата стимулира активността на остеокластите и ускорява костната резорбция. По този начин организмът се опитва да възстанови алкално – киселинния баланс чрез освобождаване на алкални калциеви соли от костите. В дългосрочен план това води до загуба на костна маса и остеопороза. Освен това ниското рН създава благоприятна среда за патогенни процеси и възпаления, които влошават ставната болка.

Същност на алкалната диета

Ефекта на диетата върху алкално – киселинния баланс вълнува учените още от края на 19ти век. Още тогава става ясно, че менюто оказва влияние върху рН нивата на урината. През следващите десетилетия познанията за влиянието на храната върху киселинността на организма се задълбочават. Специалистите откриват, че различните продукти се разграждат по различен начин и крайните им метаболитни продукти са различни. С времето става ясно, че повечето храни, с изключение на пресните плодове и зеленчуци, съдържат предимно прекурсори на киселинни метаболити.

В хода на изследванията специалистите разработват рамка за класифициране на храните според ефекта, който оказва върху алкално – киселинния баланс. Тестовете показват, че преди консумация някои храни имат ниско рН, но когато преминат през храносмилателния тракт оказват алкализиращ ефект и отпадните им метаболити са алкални. На базата на изследванията учените стигат до извода, че ежедневната диета трябва да включва основно алкални храни, а рН на организма да попада в диапазона 7,35 – 7,45.

Алкални срещу киселинни храни

Храните, които повишават рН и помагат за поддържане на предимно алкална среда са:

  • Плодове, в това число цитруси
  • Зеленчуци и гъби
  • Бобови и някои зърнени храни (киноа, амарант), соя
  • Ядки
  • Кисело мляко и други пробиотични храни

Повечето билкови чайове, подправки и нерафинирани растителни масла са с неутрално рН и също се препоръчват при алкална диета. Храните, които са с предимно киселинни прекурсори и трябва да избягвате включват:

  • Животински продукти
  • Млечни храни и яйца
  • Риба и морски дарове (с изключение на някои тлъсти риби)
  • Кофеин
  • Полуфабрикати, храни с консерванти, сол, захар, оцветители
  • Газирани и алкохолни напитки
  • Хляб и тестени изделия
  • Плодови сокове

Предимствата на алкалното хранене

Както вече споменахме, консумацията на киселинни храни нарушава алкално – киселинния баланс и повишава риска от остеопороза. Повишената киселинност възпрепятства костната минерализация и провокира засилено освобождаване на калций от костите. В същото време различни проучвания установяват, че покачването на рН нивата инхибира активността на остеокластите и стимулира работата на остеобластите. Това са клетки, отговорни за производството на костна тъкан. Известно е, че тяхната активност е най – висока при рН от 7,35 до 7,45.

Други изследвания показват, че пациенти с остеоартрит и ревматоиден артрит се наблюдава осезаемо подобрение на симптомите след преминаване към алкална диета. Само няколко седмици следване на режима водят до редуциране на болезнеността в ставите и понижаване на инфламаторната симптоматика.

С течение на годините способността на тялото да натрупва мускулна маса се влошава и мускулният тонус спада. В три – годишно изследване ясно се идентифицира, че меню, богато на свежи плодове и зеленчуци и бедно на киселинни храни спомага за запазване на мускулната маса при мъже и жени в напреднала възраст. Положителен ефект е наблюдава и при по – младите хора, които спортуват редовно и са под голямо физическо натоварване. Консумацията на алкализиращи храни редуцира ацидозата и мускулното изтощение след усилена тренировка.

Ползи за кожата и външния вид

Консумацията на храни, чиито метаболитни отпадъци са алкални допринася за облекчаване на бъбречната функция и предотвратява акумулирането на киселинни метаболити в тялото. Това допринася за успокояване на възпалителните процеси и подобрена храносмилателна функция. Освен че допринася за правилно асимилиране на хранителни вещества и поддържане на нутритивния профил, добрата стомашно – чревна дейност е пряко свързана със състоянието на кожата.

Повишената киселинност в тялото затормозява гастро – интестиналния тракт, което оказва негативно въздействие върху антимикробната бариера на кожата. Освен това ниското рН се свързва с влошена регенеративна способност на кожните клетки и развитие на различни кожни състояния. Според някои дерматолози преминаването към алкална диета значително подобрява вида на кожата и дори може да помогне в терапията на розацея и акне.

С напредване на възрастта поддържането на добър външен вид и красива кожа става все по – трудно. Точно затова специалистите препоръчват холистична грижа за кожата възможно най – рано. Нарушеният алкално – киселинен баланс влияе негативно върху колагеновата матрица на кожата. Така ниското рН може да ускори процесите на стареене и формирането на бръчки. Спазването на алкална диета може да забави тези процеси и да стимулира кожната регенерация. За още по – добри и бързи резултати можете да добавите към разкрасителния си режим ателколаген и да започнете прием на колагенови суплементи.

И не забравяйте, че грижата за здравето започва отвътре!

Източници

Schwalfenberg GK. The alkaline diet: is there evidence that an alkaline pH diet benefits health? J Environ Public Health. 2012;2012:727630. doi: 10.1155/2012/727630. Epub 2011 Oct 12. PMID: 22013455; PMCID: PMC3195546.

Frassetto L, Banerjee T, Powe N, Sebastian A. Acid Balance, Dietary Acid Load, and Bone Effects-A Controversial Subject. Nutrients. 2018 Apr 21;10(4):517. doi: 10.3390/nu10040517. PMID: 29690515; PMCID: PMC5946302.

Remer T. Influence of diet on acid-base balance. Seminars in Dialysis. 2000;13(4):221–226

Напиши коментар

Имейл адреса ти няма да бъде публикуван. Полетата марикрани с * са задължителни